Голема Раковица

Историята на селото е богата със събития и имена. Два пъти е било опожарявано от турците – последния път след Априлското въстание . Поради местонахождението си и големината си не е било подминавано от организаторите на революционното движение в България – няколко пъти е посещавано от самия Васил Левски , от Димитър Общи , Георги Бенковски и други, а раковчанинът Гатьо Стоянов Шишков е бил сред сподвижниците на Дякона и председател на Раковишкия революционен комитет , създаден през януари 1876 г., преди Априлското въстание. Присъствал е на събранието на IV Панагюрски революционен окръг в местността „ Оборище “ 14 - 16 април 1876 г. След Освобождението е бил народен представител във Великото народно събрание в Търново , бил е специално поканен от Комисията по откриването на паметника на Васил Левски в София, станало на 22 октомври 1895 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Голема Раковица е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

Село Голема Раковица се намира в планински район, на 44 км източно от София , на 693 м надморска височина , в подножието на Западното Средногорие и Софийското поле . Разположено е главно около сливането на двете реки Равна и Лопушна, които образуват река Лесновска .

Къщите са разположени около двете реки, но има и много къщи, разположени амфитеатрално по околните височини, което придава на селото много живописен вид. В западния край на Голема Раковица започва горната част на язовир Огняново . Старият път, водещ към селото, е залят от язовира, а новият минава през околните височини, откъдето се разкриват великолепни гледки към високи и причудливи червени канари.

Един черковен списък, отпечатан в Годишника на Народната библиотека в София за 1926 – 1928 година показва какъв е бил броят на българските къщи по турско време, през 1866 година, в селищата на Софийската кааза . Данните са: Голема Раковица 180 къщи, Байлово 30, Ботунец 46, Долни Богров 50, Бухово 60, Столник 30, Григорево 40, Елешница 60, Горни Богров 80, Челопечене 71, Каменица 50, Макоцево 30, Новоселци (дн. Елин Пелин ) 125, Яна 50, Кремиковци 120 и др. Както се вижда, Голема Раковица е била най-голямото селище в този район. Самата София по това време е имала 5000 къщи и е наброявала около 23 000 жители. Тези данни показват тежестта на Голема Раковица като населено място в района, като това съотношение се е запазило до 50-те години на 20 век . Единствено Новоселци в началото на века става по-многоброен, тъй като след Освобождението е определен за околийски център. След Първата световна война Голема Раковица е имала 2200 жители, но след петдесетте години населението ѝ започва да намалява поради отлив на младото население към София и Елин Пелин, за да се стигне при преброяването през 2004 година в началото на 21 век до 393 жители.

Всяка година около 2 май в Голема Раковица се провежда събор , посветен на годишнината от избухването на Априлското въстание. На тази дата селото е опожарено от башибозук. На събора освен вечерен концерт на открито има заря-проверка, на която се споменават имената на жертвите от Голема Раковица през въстанието и войните. На Спасов ден хората от селото се събират на Спасова могила (място на действието в разказа на Елин Пелин „Спасова могила“). Там се прави и курбан за здраве. От 20 години в селото не е извършвано богослужение на Великден , но през 2007 г. бе отслужено, като присъстваха и много млади хора.

Гатьо Стоянов (1836 – 1905), български революционер, народен представител Георги Ценков (1923 – ?), български металург, герой на социалистическия труд; Пено Стоюв Ушколов (ок. 1790 – 1870). Търговец на добитък. Ктитор на църквата „Св. Николай Мирликийски“ в село Голема Раковица; Георги Стоянов Михайлов – Ушколов (1889 – 1916 г.) – поручик в 30 пехотен Шейновски полк. Убит в сражението за връх Горна Нидже, Битолско. Асен Гатев Стоянов Шишков – заболява на фронта и умира през 1918 г. В Художествената академия има поставена паметна плоча на него и художниците, загинали през войните. Стоил Драганов Попов, роден 1891 г. в Голема Раковица. Ръководител на отделение „А“ в отдел „Политическа полиция“. През Първата световна война е запасен поручик от артилерията. Награждаван е с два ордена „За Храброст“ IV степен първи и втори клас и орден „За военна заслуга“. Игнат Славев Кацарски, загинал на 19 октомври при гръцкото нашествие през 1925 година на българската граница. Има издигнат паметник "Загинали за родината" през 1937 година в град Петрич на площад "Македония", създаден от професор Иван Лазаров и там е изписано и неговото име. Посмъртно е награден с орден "За храброст".

През 2005 селото е заливано многократно от реките, което създава много неудобства за хората.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.